И така, ето Коледа отново се задава на календара. Слагаме диска с коледни песни в плейъра и се двоумим истинска или изкуствена елха е за предпочитане от екологична гледна точка. И как да си опазим коледното настроение сред блъсканицата по магазините и рекордните задръствания из града? Е това е то, Глобализация. Населението се глобализира в големия град, а ние бистричани за кой ли път благодарим на Господа, че ни е благословил да живеем на прекрасно място, хем до сами планината, хем близо до глобалния град. И като заговорихме за глобализация да си кажем, че и нашето село се прочу на световния мегдан с включването на Бистришките баби в списъка на ЮНЕСКО като Съкровище на нематериалното културно наследство на човечеството. Ама как само звучи, а? СЪКРОВИЩЕ! ЧОВЕЧЕСТВО! Да си го кажем иначе, Бистришкото пеене взе световната купа по фолклор. „От Витоша по високо нема!” е рекъл шопския гений. „Епа нема!” ще речете и вие. А на Коледа като се сбере фамилията около питката с късмети, защо пък да не турим в плейъра диска с бистрешкия триглас вместо традиционната „Jingle Bells” ? И как изобщо изглежда традицията днес? Как така във времето на Интернет Бабите от Бистрица печелят световно признание? За какво му е на високотехнологичното, информационно - претоварено човечество списък с нематериални съкровища, че и нашата бистришка фолклорна традиция да стои на чело? Добър въпрос с много отговори. Аз, като човек, който от детството си съм в ансамбъла на Бистрица, не спирам да търся своя отговор за това как традицията оцелява от незапомнени времена до днес. Музиколозите сочат, че в Бистришкия начин на пеене са съхранени музикални характеристики от Пред-гръцко време. Тези песни са се пеели по нашите земи преди началото на Християнството. Замисляли ли сте се как това нещо оцелява до днес, без да е записано с ноти или с думи... само песен, музика, ритъм и танц, предавани от човек на човек....? Колко гласа са я запявали тази песен от тогава до днес .... колко уши са я слушали .... колко нозе са я танцували?
* Станинин – домакин, стопанин, чорбаджия.
Та ето това е за мен силата на традицията. Днес се опитваме да я обясним от научна гледна точка. Карл Густав Юнг казва, че митологията е израз на колективното подсъзнателно, на онази част от човешката психика, която е закрита за съзнанието и е обща за всички хора, независимо от пол, раса, религия или националност. .... И така изглежда, че традицията, която съхранява в себе си митологията, ни свързва с общите селения на човешкия дух. И само в наша полза би било ако й дадем място в ежедневието си. Отдавна Коледуването и Лазаруването, например, не са част от живота ни и съществуват само на сцена или научните трудове на фолклористите, но човешкия стремеж, надежди и благопожелания за живот, здраве и изобилие, чиито израз представляват в същността си тези обичаи, винаги съществувт. Традицията се променя в определена степен, но винаги ни съпътства, защото ни свързва помежду ни и с поколенията преди нас, в стремежа към добруване. Традиционните ритуали ще имат място в живота ни, когато имаме съзнание за смисъла им и познаваме тяхната символиката. И така, когато седнем на Коледа около трапезата, боба и сърмите ще са ни по-вкусни, ако се сетим, че след 24 декември деня набъбва, като зърното и го слагаме на масата, заедно с всичко, което се ражда от Земята и е символ на плодородието – житото за хляба, сливите за ошафа, орехите, чесънът. В българската традиция хлябът има особено силно значение. Старите хора казват: Пред хляба лоши думи не се изричат; да се хвърля хляб е грехота; дори трохите не се газят; към хляба се посяга само с чисти ръце; мома, която не може да меси хляб, не може да се ожени; хляб се меси за новородено; с хляб се посрещат младоженци; хляб се раздава за починалите. Хлябът, който се меси за Коледа, се нарича боговица. Брашното за него се сее през три сита. Замесва се с прясна вода, донесена от млада булка в бял котел рано сутринта. Ха да ви видя сега къде ще намерите бял котел?! Както и да е, ако за пореден път водата в Бистрица, например точно на Коледа ни е спряла, и котел ще намерите, и на Месалски козарник рано-рано може да се сбереме. Но нека продължим още малко за традицията от онова време. Вечерта на трапезата мъжът и жената, стопаните на дома, заедно вдигат хляба към тавана с думите: "Толкова високо да е житото!" Останалите отговарят: "Амин, дай Боже!" После го разчупват, като едната половина оставят пред иконата на Богородица. След като седнат около трапезата, никой вече на става. Ако потрябва нещо, донася го старият мъж, като ходи наведен – да се сведат житните класове от зърно. След вечерята, всички стават едновременно, за да не се губи стоката. Трапезата не се вдига до сутринта, защото се вярва, че през нощта умрелите идват, за да се навечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Момите запазват първият залък от боговицата. Слагат го под възглавницата си, за да сънуват за кого ще се омъжат.
След полунощ тръгват Коледарите. В обичая участват главно ергени, годеници и по-рядко - млади, скоро женени мъже. Групите са избрали своя водач още на Игнажден, от когато се разучават специалните коледарски песни и благословии. Тръгват от дома на водача и с песен обикалят цялото селото, къща по къща, като винаги започват от Изток. Разделят се на групи, за да могат до изгрев слънце да обиколят всички къщи. В групата има трохобер (събира краваите), магаре (носи месото и сланината) и коте (мяука, за да предизвести, че идват коледарите). И понеже нашето село е голямо, а Коледарите ни са само една група, не се сърдете ако не стигнат до вашата къща. Ако знаете коледарската молитва – кажете си я, ако знаете коледарска песен – запейте си я, а аз, за улеснение на любознателните и млади бистричани, съм подбрала няколко текста по-долу.
И така, да е повече светло и празнично в мислите ви и обръщайте по-често очи и уши към бистришкото във фолклора.
КОЛЕДАРИ СЛАВЯТ МЛАДА БОГА
Буи, буи, Коледо, нека буи, Коледо, време му е, и Божич! Долетоа два галаба, та паднаа на ореше, откършиа по пръчица, занесоа на златара, да им коват златни ключа, да отворат небо, земня, да отпущат дребни деца, да прослават Млада Бога. Отвориа небо, земня, та пущиа дребни деца, припуснаа дребни деца, да прослават Млада Бога. Колку звезди по небото, толку здраве тая каща. Тебе пеем, домакине! * Софийско; коледна (СбНУ 2, с. 1, № 1).
ПРОЧУЛ СЕ СТАР СТАНЕНИК С ДЕВЕТ СИНА
Прочул ми са й стар станиник, станинине, господине, чи си имал девет синка, девет синка с девет ралца; до плання си оран орат, от плання си лозе копат. Даде господ тази годинка, таз годинка буллук стана, че напълни стар станиник девет анбара желто жито, и си наля девет мъзи, девет мъзи ройно вино. Доде господ през годинка, през годинка кътлък стана, че продаде стар станиник, шиник жито за желтица, и продаде стар станиник, мяра вино за желтица, че си купи сребърна кола, и олчета позлатени. Йой наздраве, стар станиник, от бога ти млого здраве. * Голямо Алъч-кьой (Плачидол), Добричко; коледна - на домакин (СбНУ 4, с. 9, № 14).
НЕВЕСТА ПОСРЕЩА КОЛЕДАРИ
Отвъд ми са бял белее вниз йойнови равни двори. Дали й това бели лебеди, или й това йойново булче? Вънка излезе - със чехли тропа, във къщи влезе - със гривни хлопа да събуди, бре, млади йойно: - Я ставай, ставай бре, млади йойно, че ти идат добри гости, добри гости коледари. - Йотговаря, бре, млади йойно: - Ако идат - добре дошли. Посрещтам ги с добра дума, имам гозба да ги госта, имам вино да ги черпа, имам дарба да ги дара: дарбата ми вит-превит кравай, връз кравая кръж божи дукатце. Наздраве ти бре, млади йойно, от бога ти тва наздраве. * Радовец, Ямболско; коледна - на невеста.
КОЛЕДАРСКА БЛАГОСЛОВИЯ
Ей мари слава бога дружина, де си път пътувала, друм друмувала, черни чизми каляла, мом калпаци поросила, мом пера потрошила, дорде стигне нашия брат, нашия брат, брат Костадин. Ний го смятаме сърдит човяк, а той е бил доброчестен човяк. На порти му похлопахме, на врата му потропахме. Че изляна с голо-босо краченце, па ни отвори чимшир порти, па ни покани на божа велика търпезичка. Малко му седяхме, много му попяхме, че на дари добра дара. Каква му беше дарата? Вит превит кравай, връз кравая кръжи божи дукато; ко е мед - мед да му са лей. ко е злато - злато да му са лей. Той са моли на вишен господ да му даде бели волови кат бели лебеди, черни биволи кат черни облаци. Под път орал, под път сятба сял, голяма нива купня до купня, малка нива кръстче до кръстче, до кръстче крушица, под крушчица люлчица, в люлчица - малко момче планинче, с богу златно пръстенче. Мине майка му - надои го, мине баща му - полюля го и му ръчат, наръчат: - Нани, Даню, люли синко, да ми растеш, да порастеш, за да станеш вакъл овчар, да извиеш вити стърги, да превървиш сиво стадо, да издоиш прясно мляко, да направиш глот сирене, да гощаваш пътници, друмници, да влезеш във рай божи като майка си и баща си. - Расло и порасло хей гедитското момче планинче, не слушало майка си и баща си. Наметнало криван кривак, отземало меден кавал, напреде му куцо-муцо магаренце, подире му сиво-гриво кученце, че отиде по еленки, поленки, под най-дебелите сенки, дето малки моми вода наливат, дето млади булки платно белят, че са подпря на криван кривак, че извади меден кавал, та засвири жално-милно, та си събра ситно хорце- малко му играха, много му играха, дорде ми слънце зайде, месечинка рог подаде. Пътечки им зараснали, кобилички им лист подали, бакъри им глинясали, мътна вода наляли. Те, тяхните майки, те, тяхните бащи, се тях са клели, се тях са крусали: - Хей мари, конски магарешки дъщери, де сте били дор дум сега, дор дум сега, до тва време? - Отговаря най-малката щерка Еленка: - Хей мари, мале, стара мале, не сме виновни ние, ам виновно хей гедитското момче планинче. Где го вятър извя, пител изпя, слънце огря, та са подпря на криван кривак, та извади меден кавал, та засвири жално-милно, та насъбра ситно хорце. Малко му играхме, много му играхме, дорде ми слънце зайде, месечинка рог подаде. Пътечки ни зараснаха, кобилички ни лист подадоха, бакъри ни глинясаха, мътна вода наляхме. - Де ги зачу хей гедитскито момче планинче, та ги кле, прокле: - Да даде господ с чузд сукман и с чузда риза, с чуздо перо жераво Лазарица да одите. - Ний не знаем да славим- бог знае да слави. И със здраве догодина пак да дойдем. Колко звезди на небето - толкоз здраве в тая къща; колко пясък във морето - толкоз берекет в тая къща. И догодина пак със здраве, амин! * Радовец, Ямболско; коледна благословия.
За контакт с нас
общинска администрация ++359 2 992 2021
народно читалище "Св. Цар Борис I 1909" ++359 2 992 2117
Та ето това е за мен силата на традицията. Днес се опитваме да я обясним от научна гледна точка. Карл Густав Юнг казва, че митологията е израз на колективното подсъзнателно, на онази част от човешката психика, която е закрита за съзнанието и е обща за всички хора, независимо от пол, раса, религия или националност. .... И така изглежда, че традицията, която съхранява в себе си митологията, ни свързва с общите селения на човешкия дух. И само в наша полза би било ако й дадем място в ежедневието си. Отдавна Коледуването и Лазаруването, например, не са част от живота ни и съществуват само на сцена или научните трудове на фолклористите, но човешкия стремеж, надежди и благопожелания за живот, здраве и изобилие, чиито израз представляват в същността си тези обичаи, винаги съществувт. Традицията се променя в определена степен, но винаги ни съпътства, защото ни свързва помежду ни и с поколенията преди нас, в стремежа към добруване. Традиционните ритуали ще имат място в живота ни, когато имаме съзнание за смисъла им и познаваме тяхната символиката. И така, когато седнем на Коледа около трапезата, боба и сърмите ще са ни по-вкусни, ако се сетим, че след 24 декември деня набъбва, като зърното и го слагаме на масата, заедно с всичко, което се ражда от Земята и е символ на плодородието – житото за хляба, сливите за ошафа, орехите, чесънът. В българската традиция хлябът има особено силно значение. Старите хора казват: Пред хляба лоши думи не се изричат; да се хвърля хляб е грехота; дори трохите не се газят; към хляба се посяга само с чисти ръце; мома, която не може да меси хляб, не може да се ожени; хляб се меси за новородено; с хляб се посрещат младоженци; хляб се раздава за починалите. Хлябът, който се меси за Коледа, се нарича боговица. Брашното за него се сее през три сита. Замесва се с прясна вода, донесена от млада булка в бял котел рано сутринта. Ха да ви видя сега къде ще намерите бял котел?! Както и да е, ако за пореден път водата в Бистрица, например точно на Коледа ни е спряла, и котел ще намерите, и на Месалски козарник рано-рано може да се сбереме. Но нека продължим още малко за традицията от онова време. Вечерта на трапезата мъжът и жената, стопаните на дома, заедно вдигат хляба към тавана с думите: "Толкова високо да е житото!" Останалите отговарят: "Амин, дай Боже!" После го разчупват, като едната половина оставят пред иконата на Богородица. След като седнат около трапезата, никой вече на става. Ако потрябва нещо, донася го старият мъж, като ходи наведен – да се сведат житните класове от зърно. След вечерята, всички стават едновременно, за да не се губи стоката. Трапезата не се вдига до сутринта, защото се вярва, че през нощта умрелите идват, за да се навечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Момите запазват първият залък от боговицата. Слагат го под възглавницата си, за да сънуват за кого ще се омъжат.
За Бистрица