Bistrica-Bg.Com - официален сайт на Бистрица, България

На събор в бистрица, 14 октомври 2008г., МАНАСТИР "СВ. ПЕТКА"

От много години Петковден събира жителите на Бистрица на курбан и събор в манастира "Св. Петка" над селото. И тази година традициите бяха спазени и хиляди гости и приятели на Бистрица почетоха храмовия празник и курбана. Макар и за първи път без народната музика и кръшните шопски хора, които организаторите и общинската администрация предпочетоха да пропуснат като неоправдан разход и невписващ се елемент в представите им за съвременен селски празник.

Бистришкият манастир "Св. Петка" с храм "Св. Пророк Илия" се намира в местността Калугерско ливаге в границите на с. Бистрица, в близост до пенливата Янчовска река, и в миналото е бил съставна част на Витошката легендарна "Мала Света гора". Според археолозите и намерените тук предмети, манастирът е бил изграден върху или в близост до древна Римска крепост (кастел), около IV-V век. От дясната страна на олтара на старата църква, която е съборена от турците, е започвало скривалище - тунел, който тунел е излизал някъде под "Шараново бърде" чак на стария Римски път. Когато през 1869 г. тук идва за свещеник Стоян Попгеоргиев Дедиков - бистричанин, направил малка схлупена наполовин в земята църквица, зидана с речни камъни и кал, поддържаща силата на вярата. След рухването на църквата през 1951 г. местните хора, по инициатива на свещеник Драгомир, изграждат с дарения настоящия храм, който е осветен на 05.08.1956 г. от Левкийски епископ Партений.

Името Илия означава крепост Господня, затова в царската крепост "Урвич" храмът е бил "Св. пророк Илия", така е и в тази древна крепост. Св. пророк Илия живял през времето на израилския цар Ахав. Родил се в Галадския град Тезвия и затова в Библията се нарича Тезвитянин. Израилските царе се покланяли на идоли, а от всички най-нечестив бил Ахав и жена му Иезевил. Илия дошъл при недостойния цар и му казал: "Заради греховете ти от днес няма да има дъжд, ни роса, докато аз не помоля Господа за това! " Господ спасил пророка от ръцете на царя като му казал да отиде при потока Хорат, близо до Йордан, където врани вечер и сутрин му носели храна. Като пресъхнал и потокът пак по Божие наставление Илия отишъл да живее при една вдовица. Там малкото брашно и маслиново масло, което имала не свършвало. Междувременно синът на вдовицата заболял и умрял. Илия се обърнал с молитва към Господа и възкресил момчето, което по-късно било същият пророк Йоан, когото Господ пратил да проповядва в Ниневия. Сушата продължила три години и шест месеца и Господ заповядал на Илия да отиде при Ахав и да му извести за прекратяване на сушата. На планината Кармил Илия показал на езическите жреци могъществото на Бога като заклал едно теле, направил жертвеник и накарал да излеят вода отгоре. Илия дигнал очи към небето и се помолил. Бог пратил огън върху жертвеника и запалил жертвата. След това завалял проливен дъжд. Иезевел се разгневила на пророка, но Бог отново го спасил. Когато Илия остарял на него и на неговия ученик Елисей Бог пратил откровение за неговото заминаване при Господа. Както си вървели Илия и Елисей изведнъж огнена колесница с огнени коне се показала между тях и в тая колесница Илия бил взет с вихър на небето, а върху ученика паднала горната дреха на пророка. Така св. пророк Илия бил взет жив на небето и за него е казано, че Бог ще го прати да умре на земята при идването на Антихриста, когато отново ще проповядва за истински Бог.

Манастирът е бил средище на много монаси и тук е кипял богат духовен живот. И днес е посещаван от много поклонници и туристи. Манастирските жилищно битови сгради са строени на няколко етапа, като последната част е изградена по времето на Макариополски епископ Николай. Той е бил изпратен тук по принуда на послушание през петдесетте години на миналия век, тъй като е бил единственият българин член на европейската комисия по разкриване истината за престъпленията на Сталинизма в Катинската гора по време на Втората Световна война (избитите 14 000 полски офицери).

Православната църква отбелязва паметта на преподобна Петка Българска на 14 oктомври.

Преподобна Петка, именувана също Параскева, живяла през 11 в. Родителите и - състоятелни хора, били българи от Епиват, на Мраморно море. Брат и бил монах и стигнал до архиерейски сан. След смъртта на родителите си Петка раздала наследеното имущество на бедните, посетила Цариград и обходила светите му места. Пет години прекарала в молитви, пост и горещи сълзи в усамотения храм "Покров Богородичен". След това отишла в Палестина, поклонила се на Гроба Господен, посетила и всички други места, осветени чрез живота на Спасителя. Заселила се в Йорданската пустиня, където се е подвизавала преподобна Мария Египетска. Тя водела като нея равноангелски живот. По време на молитва й се явил ангел Господен, който и казал: "Остави пустинята и се върни в твоето отечество. Там трябва да оставиш тялото си и с душата си да минеш, при Господа ". В Епиват преподобна Петка не заварила жив никого от своите роднини и познати и заживяла като странница при храма "Свети Апостоли", отдала се всецяло на молитва и така блажено предала на Бога душата си. Христолюбиви епиватски граждани я погребали вън от градеца като чужденка. След време в същия гроб положили и тялото на някакъв починал моряк. На един от благочестивите люде му се присънило девица, цяла в светлина, облечена в царско облекло и заобиколена от войници. Един от войниците се приближил, хванал го за ръка и му казал: "Защо тъй презряхте тялото на преподобна Параскева? Изкарайте го из гроба и го положете в ковчег. Царят Бог иска да я прослави на земята". В същата нощ и една благоговейна жена Евфимия, имала подобно видение. Нетленното тяло било тържествено поставено в съборния храм "Свети Апостоли". При светите мощи станали много изцеления — слепи проглеждали, хроми прохождали, болни от тежки, неизлечими болести оздравявали.

След битката при Клокотница цар Иван Асен II пренася мощите в Търново в специално построен храм "Преподобна Петка" (1238 г.). След падането на Търново под турско робство мощите били пренесени във Видин, а по-късно в Сърбия. Когато в 1521 г. Турският султан Сюлейман Великолепни превзел Белград изпратил мощите на преподобна Петка в Цариград. От 1641 г. мощите са положени в град Яш, Румъния, където и до днес се извършват много чудеса.