Bistrica-Bg.Com - официален сайт на Бистрица, България

Туристическо дружество "Погледец" - Бистрица проведе 3-дневен поход на 20, 21 и 22 септември в Пирин планина с 15 участника. Походът беше посветен на 100 години от обявяването на независимостта на България. Един разказ на м.с.т. Стефан Батлачки - председател на туристическото дружество.

Един месец предварително се обадихме в ТД "Вихрен" - Банско  и резервирахме две нощувки за 20-ти и 21-ви септември на хижа Бъндерица. На 20-ти септември към 18 часа пристигнахме на х.Бъндерица, където бяхме посрещнати от млад мъж, който ни попита: "За нощувки ли идвате?". Представихме се, че групата е от ТД "Погледец" - Бистрица и имаме резервации за две нощувки. Отговорът беше следния: "Не ме интересува от къде сте. Тук няма БТС (Български Туристически Съюз - б.ред.)! Ако има места ще спите, ако няма - няма да спите."

Все пак имахме късмет, че има свободни легла, и бяхме настанени за нощувка. Предложиха ни дори апартамент за по 15 лв. на легло. Бяхме изненадани и разочаровани от хигиената в апартамента. По пода имаше разхвърляни отпадъци, вероятно останали от предишни посетители, които трябваше да почистим сами. В тоалетната и банята липсваше всякаква вода, което я правеше неизползваема. Попитахме младият мъж може ли да вечеряме в столовата, тъй като си носим храна. Отговорът беше категоричен: "Тук се консумира наша храна. Столова за туристи нямаме." След кратък разговор все пак получихме разрешение да качим една малка пейка и две табуретки в тъй нареченият "апартамент" и там да вечеряме.

Примирили се с всички тези предложени ни условия, защото все пак сме планинари и ще прекараме някак си две нощи, се получи най-неочакваното. Към 23 часа при нас в апартамента влезе млада девойка, която изпълняваше длъжността на администратор и поиска да и платим сметката за нощувките. Най-учтиво я помолихме да не ни притеснява по това време и че сутринта ще уредим сметката. "Не, няма да стане!" - беше отговорът на девойката. "Няма да напусна апартамента докато не ми платите, защото няма да сте първите, които на сутринта бягат и не плащат!". В този момент на вратата се показа и младият мъж, хижар или упрвител, не можахме да разберем тъй като не пожела да се представи, дори и с името си с думите: "Какво става тука, защо не плащате? Аз съм наредил да дойде да ви вземе парите за нощувките." Като ръководител на групата го помолих да не притеснява всички, а да излезем от апартамента и двамата да изясним нещата, за какво е този шум по сред нощта. След като излязохме в коридора, бях нападнат словесно с думите: "Ти какво се правиш на толкова отворен бе! Знаеш ли, че като ти забия няколко тупаника какво ще те направя" ...

Все пак до тупаници не се стигна, защото успях да го успокоя, че ние сме дошли в планината, защото я обичаме, а не да правим моабети и да се бием, че от години посещаваме тази туристическа база и никога не сме имали проблеми и не сме създавали такива. Все пак бяхме принудени да си платим сметката за една нощувка и наистина на сутринта можехме да си тръгнем без да платим, защото нямаше на кого. Напуснахме хижата към 08:30, като не открихме нито хижар, нито администратор да ги уведомим, че напускаме хижата. И да получим фактура за нощувката.

След трудният преход в района на Кончето и връх Вихрен се обадихме до хижа Мочарата дали могат да ни приемат за нощувка. Отговорът беше положителен и към 18:30 бяхме вече на Мочарата. Там с усмивка ни посрещна домакина на базата - Леско. Бяхме приятно изненадани от уюта, който ни предостави. Предложи ни баня с топла вода да се изкъпем и храна, ако някой желае. На сутринта беше направил два вида супа, а за обяд и различна скара. Тук вече всички почуствахме разликата от стопаните на х.Бъндерица и х.Мочарата.

Благодарим ти, Леско! От сърце и душа! Планината има нужда от такива стопани като теб, като Елка и Иван на х.Чакър войвода, Пламен на х.Заврачица в Рила, Тошко на х.Средногорец в Средна гора и други домакини на планинските домове - обичащи хората, които ги посещават. Предлагащи им уют въпреки суровите условия в планината.